Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2013 11:24 - Дао
Автор: bezdynen Категория: Други   
Прочетен: 1294 Коментари: 2 Гласове:
2



Знаете ли какво е Дао?

Може би сте чули за него, може би сте чели, може би го свързвате с Китай, Лао Дзъ и И дзин, а може би всичко това ви звучи абсолютно непонятно.

Дао е път. Път към себе си. Път към собствената ни същност и от там път към света. Светът в нас и извън нас.
В този материален и технологичен век хората вече забравиха почти напълно да виждат себе си и другите. Забравиха и изкривиха същноста на нещата. Останаха им само думите и кухата форма на онова, което пипат. Все повече хора са в безпътица и тя се дължи именно на това.

Затова пиша в този блог. За да ви припомня. За да ви разкажа за неща забравени и изгубени много, много отдавна. Неща, които съм открил сам и които се потвърждават в различни писания за Дао, прочетени от мен по-късно.
Тук няма да публикувам известни трудове за Дао като Дао дъ дзин и разни други. Няма да публикувам и техни коментари. Тук ще ви разкажа за Дао през собствения си поглед. Можете да го сравнявате с вече известните трудове за Дао. Можете да го критикувате. Можете да го отричате или приемате, но каквото и впечатление да остави написаното от мен у вас, дълбоко се надявам то да ви накара да се замислите дори за кратко за живота който водите.

Приятно четене!


Както вече казах Дао е път най-вече към самите нас. Всички ние мислим, преценяваме, съдим и решаваме с помоща на понятията с които боравим. С това, с което сме научени. С границите на нашите родители, наставници, приятели .. с които сме закърмени и които ни определят като принадлежност към някакви категории.
Всеки от нас знае какво е добро и зло, силно и слабо, топло и студено, светло и тъмно, но и милион човека да попитате, едва ли ще намерите и двама които да имат еднакво мнение за всяка от тези категории. И всеки от тях ще бъде прав за себе си. Нещо повече - бихте могли да намерите хора, чиито мнения за една и съща категория са диаметрално противоположни. Е, къде тогава е истината? Кое е правилното мнение за всяка категория?
Някой може би ще каже - Моето или на моя учител, защото той е всепризнат. Друг ще каже - Не, моето, защото е проверено в практиката. Трети пък ще заяви че не му пука за ничие мнение, защото неговото е най-правилно понеже сам го е открил по метода на пробата и грешката.  .. За всекиго, собствената му истина тежи най-много. Колкото хора, толкова и истини. И всеки държи на своята.
Нима това е правилно? Нима с такава нагласа хората могат да се разбират помежду си? Нима с подобен светоглед могат да бъдат решени каквито и да са проблеми между когото и да е? И в крайна сметка, нима светът наистина е толкова различен за всекиго от нас?
О, да. Светът наистина е различен за всекиго от нас, макар и да е общ за всички ни. Именно да се "види"  и разбере това, е целта на Дао. Истините на света са сбор от истините на всички хора. Но как ще каже някой две напълно противоположни мнения за едно и също нещо може да са еднакво верни. Много просто - те винаги са били верни, само че не сме го осъзнавали, не сме се интересували от това, не сме го приемали.

Китайците използват един термин наречен Ци. Западната култура го тълкува като енергия, но той всъщност е термин описващ информационния поток към и от човека към всичко заобикалящо го. Външната Ци де факто е всичко онова, което оказва каквото и да е влияние или има какъвто и да е досег с нашите тела и души. Вътрешната Ци  пък е всичко онова което човек мисли, желае и прави. Вътрешната Ци е продукт на човешкото съзнание и воля. Външната Ци е продукт на условията в които съществуваме.
И като част от тези условия в които съществува всеки от нас са разбиранията и действията на всички други хора край нас.
Когато някой иска и прави всичко по силите си за да придобива, за да има повече от другите, за да моделира условията в които съществува по свой вкус, неговата вътрешна Ци се стреми да надделява над външната. Неговото съзнание иска да доминира, но в този си стремеж, то като част от външната Ци за всички останали хора се опитва да доминира и върху тях. Това респективно поставя и останалите хора в неговата позиция. Така този егоист се сблъсква с егоизма на всички останали.

Външната Ци е информацията която постъпва отвън през физиката към духа на човека, а вътрешната Ци е информацията която минава през физиката от духа към външния свят. Колкото по-мощен е единият от тези два потока, толкова по-мощен става и другият. Обратно – колкото повече отслабва единият информационен поток, толкова повече отслабва и другият. Това е така, защото те винаги се стремят да остават в равновесие. Такава е тяхната природа.

Затова всяка човешка мисъл, всяко човешко действие, всяко човешко желание срещат съпротива във и от външния свят. И колкото са по-силни те, толкова по-силна е и съпротивата. Това не е правилния начин да се постига каквото и да е. Това изобщо не е правилния начин да се живее. Хората обаче не разбират това и затова животът им е труден и изпълнен с препятствия. Те обаче тъпо и упорито бият с глави в стените, защото продължават да смятат че силното побеждава слабото. Но това съвсем не е така. Накрая главите им се чупят в привидно слабите стени и те приключват земния си път напълно безсмислено и нещастно. Милиони и милиарди безсмислено пропилени животи ...

Човешката глупост в това отношение е направо потресаваща. Има хиляди учения, религии, методи за самовглъбяване, медитации, визуализации, йогически концентрации, хипнози и самохипнози и какво ли още не, които издигат на пиедестал волевото налагане на мисли и желания. Това е пълно безумие. Така, както е пълно безумие технократското и потребителско съзнание на хорската тълпа от 21-ви век. Няма по-голяма глупост от това хората да смятат че са господари на света, безумно разрушавайки го, защото крайния победител в това волево съревнование неминуемо ще бъде света, а от „великите” хора вероятно няма да остане никой .. 

 А истинската победа, ключът за вратите в стените се намира точно в противоположната посока. Древните китайци са го намерили много, много отдавна, но и досега малцина се вслушват в древните им мъдрости и ги прилагат на практика.

А те са казали много отдавна – „Слабото побеждава силното.” „Мекото побеждава твърдото.” „Лекото побеждава тежкото.” и т.н.  ..

Ето там е ключа към щастието и правилния, съдържателен живот. Изисква се толкова малко. Достатъчно е човек да погледне в себе си и да „озапти” мислите и желанията си, а от там и действията си. Тогава и съпротивата от света към него ще намалее.

Да се живее с минимизиране на желанията и волевите намерения  - ето това е правилния път. Това е Дао.

 На хората принципно им е много трудно да разберат това минимизиране на желанията и действията. Обикновено много погрешно решават че това означава пълна пасивност и апатия. Оставяне на течението в пълно бездействие. Нищо подобно. Минимизирането на личностно инициативните действия към външното означава не да отстъпва и да се деформира човек под напора на външните фактори без никаква ответна реакция, а да се контролира, така че реакциите му да се свеждат само и единствено до запазване на неговото съществуващо статукво. Да няма този вечен стремеж към „подобряване” на положението. Чисто и просто всеки човек трябва да се научи да бъде щастлив в собствената си кожа дето се казва. Толкова е лесно - трябва просто да се лишим от лакомията си за едно или друго . ..


 






Гласувай:
2




1. geo - Хммм
29.10.2013 23:56
"чисто и просто", "толкова е лесно", а пък са изписани хиляди томове и са изговорени още повече от сума ти хора през вековете и пак за повечето хора това е нещо абсолютно неразбираемо :-)

Правилно отбелязваш, че всяко действие, мисъл и желание срещат съпротива във външния свят, но това е неизбежно. Важно е обаче как гледаме на тази съпротива - дали я виждаме наистина, или я пречупваме през криво огледало. А човешката глупост и хилядите учения за волево налагане - мдаа, съвсем така е, какво е да се прави :-)

Лишаването от желания го разбирам, но то е само резултат от центрирането и осъзнаването, не е истинската цел. Също така нещо не ми е ясна формулировката, че трябва да се опитваме да запазим "статуквото". Какво разбираш под статукво, при положение, че човека като личност е различен във всеки следващ момент? Да, човек трябва да придобие вътрешната центрираност и осъзнатост, трябва да пребивава в същността си, която можем да приемем за вечна и неизменна, а не да се захласва по моментните вихри на периферията. Това ще доведе до качествено ново преживяване на реалността, но не мисля, че що се отнася до външните му действия може да се говори за каквото и да е статукво и неговото запазване.
цитирай
2. bezdynen - мм ..
30.10.2013 18:24
:)
geo написа:

Правилно отбелязваш, че всяко действие, мисъл и желание срещат съпротива във външния свят, но това е неизбежно. Важно е обаче как гледаме на тази съпротива - дали я виждаме наистина, или я пречупваме през криво огледало.


Не. Не е неизбежно. Съпротива има само тогава, когато желанията не съвпадат с действителните изменения. Дао е движение в хармония с тези изменения, т.е. движение без съпротива.
Това и наричам статукво - състояние на хармония с действителните изменения, но и със запазване на едно относително постоянно местоположение, без тези изменения да те отнасят в своята посока. Почти всеки би казал че това е невъзможно, но не е така. Възможно е. Във всеки момент има не едно, а много и различни изменения и ние постоянно сме потопени и дърпани и бутани от тях. Важно е да избираме да се движим само в посоката на тези, които ни вършат работа в определения момент за да запазим местоположението си. Така не проявяваме желания различни от посоката на действителните изменения, но и не отстъпваме от избраното от нас местоположение. Това е запазване на статуквото. Това е Дао.
Лишаването от желания не е съвсем правилно понятие. По правилно е да кажем лишаване от желания различни от обективно действащите в момента. Към това се стреми мъдрият. Така не нарушава хармонията на потока на времето, но това изобщо не значи че този човек няма никакви желания - напротив той има от всички, но просто знае точно кога и точно какво да желае.

Мъдрият познава хода на действителните изменения и се съобразява с тях и затова е мъдър. Глупакът не ги познава, но иска да подражава на мъдрия и винаги влиза в противоречие с тях и затова е глупак.

Същото е и с Тай Чи. Истинският тайчист е като мъдреца, а всички които слушат титулованите майстори и не мислят с главите си са като глупаците.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bezdynen
Категория: Други
Прочетен: 11674
Постинги: 1
Коментари: 2
Гласове: 0
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031